Пинокио
Пинокио
Човече издялал си татко Джепето
от малко парченце дърво,
а то оживяло и с обич в сърцето
не сторило никому зло.
Дали затова и до днес го обичат
големи и малки деца?
Не знам, но по целия свят препрочитат
книжленцето с цветни листа.
И аз го разлиствам, и аз си го имам –
израсъл съм с туй четиво.
Какво че човек съм, а куклата мила,
родена била от дърво...
Пинокио свиден, повярвай – боли ме,
щом няма те в детските дни!
Красиво живей и със своето име
във всяка душа остани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
