Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
Feb 24, 2013, 7:37 PM

Пинокио 

  Poetry » Other
1067 0 6


Пинокио


Човече издялал си татко Джепето
от малко парченце дърво,
а то оживяло и с обич в сърцето
не сторило никому зло.

Дали затова и до днес го обичат
големи и малки деца? 
Не знам, но по целия свят препрочитат
книжленцето с цветни листа.

И аз го разлиствам, и аз си го имам –
израсъл съм с туй четиво.
Какво че човек съм, а куклата мила,
родена била от дърво...

Пинокио свиден, повярвай – боли ме,
щом няма те в детските дни!
Красиво живей и със своето име
във всяка душа остани!

 

© Росен Гъдев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любим герой. От него знам, че само любовта, грижата и труда (заедно) ни превръщат от дървени човечета в човеци.
  • Чудесно стихотворение! Пинокио е любимия герой от детството , но още живее в сърцата на тези, които не са забравили детето.
  • Много,много ми хареса стихотворението.
  • Каква светла душа носиш!
  • Пинокио, тази кукла, има я в не само в детските книжки, но още в нас, които носим детето в себе си!
  • Ехе, къде ме върна само.В едни усмихнати ,безгрижни дни!
Random works
: ??:??