Feb 24, 2013, 7:37 PM

Пинокио

Poetry » Other

1.4K 1 6

Пинокио

Човече издялал си татко Джепето
от малко парченце дърво,
а то оживяло и с обич в сърцето
не сторило никому зло.

Дали затова и до днес го обичат
големи и малки деца?
Не знам, но по целия свят препрочитат
книжленцето с цветни листа.

И аз го разлиствам, и аз си го имам –
израсъл съм с туй четиво.
Какво че човек съм, а куклата мила,
родена била от дърво...

Пинокио свиден, повярвай – боли ме,
щом няма те в детските дни!
Красиво живей и със своето име
във всяка душа остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goredoly (Миглена Цветкова)

Любим герой. От него знам, че само любовта, грижата и труда (заедно) ни превръщат от дървени човечета в човеци.

2013-02-26T16:55:02+02:00
anka-dimitrova (Анка Келешева)

Чудесно стихотворение! Пинокио е любимия герой от детството , но още живее в сърцата на тези, които не са забравили детето.

2013-02-26T16:47:27+02:00
diqna-liana (Дияна)

Много,много ми хареса стихотворението.

2013-02-25T23:17:27+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Каква светла душа носиш!

2013-02-25T16:09:35+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Пинокио, тази кукла, има я в не само в детските книжки, но още в нас, които носим детето в себе си!

2013-02-25T11:36:51+02:00