19 dic 2004, 19:33

Пинокио или сбъдването на една старческа мечта

  Poesía
1.1K 0 2
Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло
майстор на дърво.
Сърце той имал тъй добро,
но бил самотен, уморен и стар
и все мечтаел за другар,
да му помага през деня,
а дойде ли нощта
да си говорят за безброй,
безброй неща...
Обичал старецът децата и Вярвал,
че Съдбата ще го дари със син любим
и няма да е на света самин.
Веднъж издялкал от дръвце
човече малко с образ на момче,
с дрехи книжни го облекъл
и Пинокио го той нарекъл.
И ето случило се чудо!
Подскочило момчето лудо
в добрите, старчески ръце,
че имало душа, сърце
и викнало с пълен глас:
-О, татко Карло, туй съм аз -
Пинокио, дългоочакван син
сега в дома не си самин.
Така дошла бе радостта
на татко Карло у дома.
И сбъднала се светлата,
красива старческа мечта,
защото с труд и вяра
въэможни са и Чудеса!
Пинокио безсмъртен станал
и в приказките е останал,
като най-светлата мечта
на всичките деца в Света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...