Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло
майстор на дърво.
Сърце той имал тъй добро,
но бил самотен, уморен и стар
и все мечтаел за другар,
да му помага през деня,
а дойде ли нощта
да си говорят за безброй, ...