19.12.2004 г., 19:33

Пинокио или сбъдването на една старческа мечта

1.1K 0 2
Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло
майстор на дърво.
Сърце той имал тъй добро,
но бил самотен, уморен и стар
и все мечтаел за другар,
да му помага през деня,
а дойде ли нощта
да си говорят за безброй,
безброй неща...
Обичал старецът децата и Вярвал,
че Съдбата ще го дари със син любим
и няма да е на света самин.
Веднъж издялкал от дръвце
човече малко с образ на момче,
с дрехи книжни го облекъл
и Пинокио го той нарекъл.
И ето случило се чудо!
Подскочило момчето лудо
в добрите, старчески ръце,
че имало душа, сърце
и викнало с пълен глас:
-О, татко Карло, туй съм аз -
Пинокио, дългоочакван син
сега в дома не си самин.
Така дошла бе радостта
на татко Карло у дома.
И сбъднала се светлата,
красива старческа мечта,
защото с труд и вяра
въэможни са и Чудеса!
Пинокио безсмъртен станал
и в приказките е останал,
като най-светлата мечта
на всичките деца в Света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...