19.12.2004 г., 19:33

Пинокио или сбъдването на една старческа мечта

1.1K 0 2
Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло
майстор на дърво.
Сърце той имал тъй добро,
но бил самотен, уморен и стар
и все мечтаел за другар,
да му помага през деня,
а дойде ли нощта
да си говорят за безброй,
безброй неща...
Обичал старецът децата и Вярвал,
че Съдбата ще го дари със син любим
и няма да е на света самин.
Веднъж издялкал от дръвце
човече малко с образ на момче,
с дрехи книжни го облекъл
и Пинокио го той нарекъл.
И ето случило се чудо!
Подскочило момчето лудо
в добрите, старчески ръце,
че имало душа, сърце
и викнало с пълен глас:
-О, татко Карло, туй съм аз -
Пинокио, дългоочакван син
сега в дома не си самин.
Така дошла бе радостта
на татко Карло у дома.
И сбъднала се светлата,
красива старческа мечта,
защото с труд и вяра
въэможни са и Чудеса!
Пинокио безсмъртен станал
и в приказките е останал,
като най-светлата мечта
на всичките деца в Света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...