toxin (Таня Донова)
357 4101
17 mar 2013, 11:04  

Пират(с)ка 

  Poesía
879 0 19

Пътувам във безкрая

и съм ничия,

жена, избягала от доста жарки сънища,

мечта, пресякла много чужди пътища,

душа, родена да обича!

 

С пиратска кръв съм

и изливам

несгодите си в бурета със силен ром,

не вярвам, че бездушните стени са дом,

надежди не събирам!

 

Моретата кръстосвам

и владея

противниците си, но не с оръдия, а с чар,

сандъчета плячкосвам с кръв и кехлибар,

под Веселия Роджър пея.

 

***********************************

 

Но свободата ми не струва

и петаче

без онези, наши, безкрайни минути,

когато забравям да дишам и в скута ти

тихо от щастие плача!

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав и от мен, Токсинче
  • Хехехехе... хубаво нещо е свободата на... (хм пират в женски род - пиратеса? ), но е добре, че има пристанище, където да хвърли котва, когато кралската армада започне да налага ред Много готино, Таня, както винаги
  • <a href="http://doodoo.ru/smiles/anim/index.htm" target="_blank"><img src="http://doodoo.ru/smiles/anim/big03.gif" border="0"></a>
  • "Жена с пиратска кръв... Моретата кръстосвам и владея... с чар,
    сандъчета... с кехлибар... под веселия Роджър пея" - Дали пък това не е мъжката мечта??????
    Или пък е само за истински мъже! По скоро е второто!? Харесах!
  • !!!
  • Опасна си! А финалът е страхотен! Поздрави!
  • Ооо,какъв приземяващ финал...
    Поздрав,Таня!
  • !
  • Страхотно!!!
  • Тихо от щастие плача"Браво пиратче. Тука си ти, много ми хареса!
  • "Пътувам във безкрая

    и съм ничия,

    жена, избягала от доста жарки сънища,

    мечта, пресякла много чужди пътища,
    душа, родена да обича!"ако,кажа че е уникално,дали ще е банално?!Много ми хареса, усетих порива и нежната ти душа,Таня!
  • "Той погледна в очите и и: ....Червенокосия пират се искатери светкавично по мачтата и съсече въжето с един замах на абордажната си сабя. Бойното знаме на гордия галеон бавно се свлече на палубата пред погледа на изумените моряци. Кораба се предаде...." Бях го чел някъде. И поздравления за края.
  • Де да го знам какъв е, Вале, едноок е, ама дали е пират... И сандъче си има, ама нямам представа какво крие вътре! А, да, има си и кука наместо ръка, та малко дращи, но се свиква! Пак ме усмихна
    Знам, Светле, знам!
    Исмаил! Роси!
    Благодаря на всички!
  • Плячкосвай без жал!
  • Не минавам след всеки твой стих, но да знаеш - много те харесвам ...
  • "Но свободата ми не струва
    и петаче
    без онези, наши, безкрайни минути,
    когато забравям да дишам и в скута ти
    тихо от щастие плача!"
    Браво!
  • Ако се превърне в килия... отплаваме към друг скут Усмихна ме
  • Бях чел, че преди да потъне един от корабите на кап.Дрейк(потопен от екипажа си), Веселия Роджър се разплакал. Както и някои икони...
    Ами, ако скутът се превърне в килия, к'во прайме тогава?!
    Поздрав, Таня!
Propuestas
: ??:??