17.03.2013 г., 11:04  

Пират(с)ка

1.1K 0 19

Пътувам във безкрая

и съм ничия,

жена, избягала от доста жарки сънища,

мечта, пресякла много чужди пътища,

душа, родена да обича!

 

С пиратска кръв съм

и изливам

несгодите си в бурета със силен ром,

не вярвам, че бездушните стени са дом,

надежди не събирам!

 

Моретата кръстосвам

и владея

противниците си, но не с оръдия, а с чар,

сандъчета плячкосвам с кръв и кехлибар,

под Веселия Роджър пея.

 

***********************************

 

Но свободата ми не струва

и петаче

без онези, наши, безкрайни минути,

когато забравям да дишам и в скута ти

тихо от щастие плача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и от мен, Токсинче
  • Хехехехе... хубаво нещо е свободата на... (хм пират в женски род - пиратеса? ), но е добре, че има пристанище, където да хвърли котва, когато кралската армада започне да налага ред Много готино, Таня, както винаги
  • <a href="http://doodoo.ru/smiles/anim/index.htm" target="_blank"><img src="http://doodoo.ru/smiles/anim/big03.gif" border="0"></a>
  • "Жена с пиратска кръв... Моретата кръстосвам и владея... с чар,
    сандъчета... с кехлибар... под веселия Роджър пея" - Дали пък това не е мъжката мечта??????
    Или пък е само за истински мъже! По скоро е второто!? Харесах!
  • !!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....