4 jul 2009, 13:13  

Пиратът

  Poesía
704 0 7

Препускащ сам сред пламналия мостик,

със шхуната над корпуса от кратери,

той търсеше пиратите, но костите

се гънеха под силата на вятъра.

 

Сред камъни и купчини гюлета,

метал на разрухи метлични,

си спомни как като момче

е мечтал да е принц и обичал е...

най-красивото младо момиче,

но отпътувал с галера за дълго,

а ръката си с кука закичил,

и излъга я, бе я излъгал.

 

... И днес със кораб, изплаващ от живота,

над вълни, кръв съсирена в  трици,

той успя да избегне голготата,

но не полетя, както правеха птиците...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, Димитър.
    Поздравления!
  • Благодаря за корекцията. По принцип е работа на публикуващия редактор , но в случая аз направих грешката, при корекцията в последния куплет. Реших да бъде така както е в тефтера ми
  • Пиратът, който продължава да чака най-красивото младо момиче!
    Поздрав!

    п.п.: Оправи си "моЧиче".
  • Харесах го ... Много!
  • Радвам се че отключих порива ви към тези пасажи :D

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...