Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
4.07.2009 г., 13:13 ч.  

Пиратът 

  Поезия
537 0 7

Препускащ сам сред пламналия мостик,

със шхуната над корпуса от кратери,

той търсеше пиратите, но костите

се гънеха под силата на вятъра.

 

Сред камъни и купчини гюлета,

метал на разрухи метлични,

си спомни как като момче

е мечтал да е принц и обичал е...

най-красивото младо момиче,

но отпътувал с галера за дълго,

а ръката си с кука закичил,

и излъга я, бе я излъгал.

 

... И днес със кораб, изплаващ от живота,

над вълни, кръв съсирена в  трици,

той успя да избегне голготата,

но не полетя, както правеха птиците...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, Димитър.
    Поздравления!
  • Благодаря за корекцията. По принцип е работа на публикуващия редактор , но в случая аз направих грешката, при корекцията в последния куплет. Реших да бъде така както е в тефтера ми
  • Пиратът, който продължава да чака най-красивото младо момиче!
    Поздрав!

    п.п.: Оправи си "моЧиче".
  • Харесах го ... Много!
  • Радвам се че отключих порива ви към тези пасажи :D
  • Джак Спероу пак на мачтата стои
    и чака свойта крачка да направи.
    А моят нос оклюмано виси
    и чака ме - сама да го изправя.

    Джак Спероу ловко сабята върти
    и вихрено се движи към целта си.
    А в мен светът отново се върти
    и тихичко проскърцва със оста си.

    Джак Спероу се сдобива с кораб нов
    и екипаж срещу врага коварен.
    А моят е нагоре със кила...
    ала готов
    за капитана смел и легендарен!
  • Принц някога бях,
    после станах пират,
    много дъждове извалях
    и още не искат да спрат.

    Което не даваха вземах,
    което ми даваха хвърлях зад борда
    и бягах, надалече поемах,
    а все врата ми стискаше корда.

    Сега не знам какво съм....
Предложения
: ??:??