Пиратът
Препускащ сам сред пламналия мостик,
със шхуната над корпуса от кратери,
той търсеше пиратите, но костите
се гънеха под силата на вятъра.
Сред камъни и купчини гюлета,
метал на разрухи метлични,
си спомни как като момче
е мечтал да е принц и обичал е...
най-красивото младо момиче,
но отпътувал с галера за дълго,
а ръката си с кука закичил,
и излъга я, бе я излъгал.
... И днес със кораб, изплаващ от живота,
над вълни, кръв съсирена в трици,
той успя да избегне голготата,
но не полетя, както правеха птиците...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
