Красива си, любима Пирин планина,
изпълнена с обич и на героите душа.
Зиме – снежна, една бяла, нежна красота.
есен си красива, цветна, като наша черга.
Ти някога в пазвите си героите ни сбра,
борците за свобода на нашата България.
От воеводите ни ти запазила си им духа,
в земята си ти като майка ги прибра някога.
И други борци за свобода с оръжие в ръка
продължиха по пътя ти на воеводите, дирята.
И Яне и Гоце бориха се за твоята свобода,
загинаха геройски, за родината си, за честта!
И сега на небето ти греят много ярки звезди,
не са звезди а са най вече на героите очи.
Те гледат свойте родни братя и сестри,
дали са свободни.Само Бог им помага, уви!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados