Пирът на Диотима

Опитвам се, но думите се разливат

и аз не мога да опиша

това, за което си мисля.

Това, което искам да кажа.

Сякаш нямам достатъчно въздух да дишам.

Сякаш съм се предала.

Не ми помагаш с твоето мълчание.

А каза, че ще си до мен, когато имам нужда.

Какво за теб са думите изказани?

Не са явно те това, което мислиш,

което чувстваш.

Усещам празнотата в душата си.

Усещам как ръцете ми треперят.

И сърцето ми пълни се ритмично,

но не с живот, а с нерадостно вълнение.

Опитвам се да разбера какво се случи.

Да те избавя от рамката и да не те заключвам.

Но ти изпи живеца ми докрай

в пир Платонов, но по пловдивския обичай.

Дали Диотима ще ми подскаже как да постъпя

с чашата вино в ръка?

Дали да изпия отровата до край,

или само глътка да поема и да подам

на другия в пира Eросовата лъжа?

Опитвам се…

Опитвам се да разбера.