Опитвам се, но думите се разливат
и аз не мога да опиша
това, за което си мисля.
Това, което искам да кажа.
Сякаш нямам достатъчно въздух да дишам.
Сякаш съм се предала.
Не ми помагаш с твоето мълчание.
А каза, че ще си до мен, когато имам нужда.
Какво за теб са думите изказани?
Не са явно те това, което мислиш,
което чувстваш.
Усещам празнотата в душата си.
Усещам как ръцете ми треперят.
И сърцето ми пълни се ритмично,
но не с живот, а с нерадостно вълнение.
Опитвам се да разбера какво се случи.
Да те избавя от рамката и да не те заключвам.
Но ти изпи живеца ми докрай
в пир Платонов, но по пловдивския обичай.
Дали Диотима ще ми подскаже как да постъпя
с чашата вино в ръка?
Дали да изпия отровата до край,
или само глътка да поема и да подам
на другия в пира Eросовата лъжа?
Опитвам се…
Опитвам се да разбера.
© Нели Все права защищены