Apr 10, 2009, 9:58 PM

Пирът на Диотима

  Poetry » Other
1.2K 0 0


Опитвам се, но думите се разливат

и аз не мога да опиша

това, за което си мисля.

Това, което искам да кажа.

Сякаш нямам достатъчно въздух да дишам.

Сякаш съм се предала.

Не ми помагаш с твоето мълчание.

А каза, че ще си до мен, когато имам нужда.

Какво за теб са думите изказани?

Не са явно те това, което мислиш,

което чувстваш.

Усещам празнотата в душата си.

Усещам как ръцете ми треперят.

И сърцето ми пълни се ритмично,

но не с живот, а с нерадостно вълнение.

Опитвам се да разбера какво се случи.

Да те избавя от рамката и да не те заключвам.

Но ти изпи живеца ми докрай

в пир Платонов, но по пловдивския обичай.

Дали Диотима ще ми подскаже как да постъпя

с чашата вино в ръка?

Дали да изпия отровата до край,

или само глътка да поема и да подам

на другия в пира Eросовата лъжа?

Опитвам се…

Опитвам се да разбера.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...