Душа си вплел

в словото ни сладкогласно,

потънал в мисли,

пишеш за реалността.

Оплакваш житейската ни орисия

и гражданската ни съдба.

На теб е дадено да казваш

болящи истини до гроб

и бъдещето да предсказваш

на бедния ни изигран народ.

Когато пишеш със надежда,

осветяваш тежкия ни път.

Сълзите в смешки ги превръщаш,

за да ни върнеш смелостта.

Готов си и да се присмееш

на свойте грешки и вини,

да ги признаеш гласно,

да поискаш прошка

и извлечеш поуки добрини.

Какъв отшелник си, човече!!!

Какъв водач във пустошта!

Храниш нас  жадните с тъй важната

- духовната храна.

А за теб какво остава!!

Ръкопляскания, поздрави, известността.

После пак поемаш кръста

на писателската си съдба!!!

       04.10.96г.