5 сент. 2012 г., 22:16

Писател

885 0 1

Душа си вплел

в словото ни сладкогласно,

потънал в мисли,

пишеш за реалността.

Оплакваш житейската ни орисия

и гражданската ни съдба.

На теб е дадено да казваш

болящи истини до гроб

и бъдещето да предсказваш

на бедния ни изигран народ.

Когато пишеш със надежда,

осветяваш тежкия ни път.

Сълзите в смешки ги превръщаш,

за да ни върнеш смелостта.

Готов си и да се присмееш

на свойте грешки и вини,

да ги признаеш гласно,

да поискаш прошка

и извлечеш поуки добрини.

Какъв отшелник си, човече!!!

Какъв водач във пустошта!

Храниш нас  жадните с тъй важната

- духовната храна.

А за теб какво остава!!

Ръкопляскания, поздрави, известността.

После пак поемаш кръста

на писателската си съдба!!!

 

       04.10.96г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...