Sep 5, 2012, 10:16 PM

Писател

879 0 1

Душа си вплел

в словото ни сладкогласно,

потънал в мисли,

пишеш за реалността.

Оплакваш житейската ни орисия

и гражданската ни съдба.

На теб е дадено да казваш

болящи истини до гроб

и бъдещето да предсказваш

на бедния ни изигран народ.

Когато пишеш със надежда,

осветяваш тежкия ни път.

Сълзите в смешки ги превръщаш,

за да ни върнеш смелостта.

Готов си и да се присмееш

на свойте грешки и вини,

да ги признаеш гласно,

да поискаш прошка

и извлечеш поуки добрини.

Какъв отшелник си, човече!!!

Какъв водач във пустошта!

Храниш нас  жадните с тъй важната

- духовната храна.

А за теб какво остава!!

Ръкопляскания, поздрави, известността.

После пак поемаш кръста

на писателската си съдба!!!

 

       04.10.96г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...