Писател
Душа си вплел
в словото ни сладкогласно,
потънал в мисли,
пишеш за реалността.
Оплакваш житейската ни орисия
и гражданската ни съдба.
На теб е дадено да казваш
болящи истини до гроб
и бъдещето да предсказваш
на бедния ни изигран народ.
Когато пишеш със надежда,
осветяваш тежкия ни път.
Сълзите в смешки ги превръщаш,
за да ни върнеш смелостта.
Готов си и да се присмееш
на свойте грешки и вини,
да ги признаеш гласно,
да поискаш прошка
и извлечеш поуки добрини.
Какъв отшелник си, човече!!!
Какъв водач във пустошта!
Храниш нас жадните с тъй важната
- духовната храна.
А за теб какво остава!!
Ръкопляскания, поздрави, известността.
После пак поемаш кръста
на писателската си съдба!!!
04.10.96г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петкова Всички права запазени