5.09.2012 г., 22:16

Писател

880 0 1

Душа си вплел

в словото ни сладкогласно,

потънал в мисли,

пишеш за реалността.

Оплакваш житейската ни орисия

и гражданската ни съдба.

На теб е дадено да казваш

болящи истини до гроб

и бъдещето да предсказваш

на бедния ни изигран народ.

Когато пишеш със надежда,

осветяваш тежкия ни път.

Сълзите в смешки ги превръщаш,

за да ни върнеш смелостта.

Готов си и да се присмееш

на свойте грешки и вини,

да ги признаеш гласно,

да поискаш прошка

и извлечеш поуки добрини.

Какъв отшелник си, човече!!!

Какъв водач във пустошта!

Храниш нас  жадните с тъй важната

- духовната храна.

А за теб какво остава!!

Ръкопляскания, поздрави, известността.

После пак поемаш кръста

на писателската си съдба!!!

 

       04.10.96г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...