2 ene 2019, 16:24

... пишете, луди мои! Няма време! 

  Poesía » Otra
536 12 27

В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
 те все бодат и карат те да пишеш.

 

 И всички днес празнуват и пируват,
поетите в мечтите си живеят.
 Все пишат и не виждат, и не чуват,
С луната плачат, с вятъра се смеят.

 

И през години нови, или стари,
животът се върти и се повтаря.
В душата на поета сто самари,
товари всеки лист от календара.

 

Захвърлили юздата и самара,
по млечен път без сбруя и без стреме,
на пепел изгорете календара,
пишете, луди мои! Няма време!

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дааа!
  • То си е лудост, писането!
  • Ехааа, ама как си го казала само!
    Благодаря ти, луда моя!!!
  • Няма да се предаваме, сме и ще бъдем! Благодаря!
  • Луди, вечно млади да бъдем и през тази просто следваща година! Поздравления! Хареса ми посланието!
  • Благодаря ви, приятели! Хубаво ми е сред вас!
  • Страхотно послание, прекрасно стихотворение!
    Браво, Наде!
  • "Все пишат и не виждат, и не чуват,
    С луната плачат, с вятъра се смеят."

    Пишем защото няма време! Поздравления! Хареса ми!
  • ех, ЛУди мои, е страхотно обобщение)
  • Наде, прекраснице, благодаря ти за този стих!
  • Радвам се, че ти харесва, Иржи!
  • Нападне ли те музата,пишеш и без апел и не на определено място,нито дата....Дори не особено перфектните стихове носят наслада и удоволетворение на автора!Затова те повече са самотни,защото нямат време,трябва да усвоят мисълта,която ги напада!Чудесно е,Наде!
  • Разсмя ме, сенсей! И четенето води до пристрастяване. Колкото до писането, добре, че е то, та като ми хвръкне капелата, да не ми хвръкне и покрива на къщата...
  • Що пък бездарни стихове? Самото усещане за поезия е дар. Малцина го имат. Натам е тренинг, работа - каго успешна, кога не, желание да стане стихът чист и точен, и най-важното - да кажеш нещо.
    А в рамките на шегата - по-добре бездарни стихове, отколкото вземане на наркотици...
    Като цяло ми хареса - неочаквано оптимистично и светло...
  • Гавраил, Кате, благодаря ви! Мъдрост моя, все твърдя, че не е заразна (лудостта), но знае ли човек... Благодаря ти!
  • То времето не стига никога.
    (Но лудостта е в изобилие)
    От скуката, дори от нищото
    все нещо знам ще се роди.
    Ще шепне, ще звъни, ще пее
    и ветрове ще го разнасят
    Докато лудостта живее
    и музите яйца ще снасят...

    Ле-ле... Олях се... Извинявай, но ме заразяваш винаги нестандартно...
  • Поздравления за хубавия стих, Наде!
  • Ех че хубаво
    че няма време
    иначе..
    все някой
    ще го вземе.
  • Благодаря! Добре дошла на моята страничка, Диди!
  • Хоо, колко хубаво !
  • Благодаря, Петра! Не можем! Лудост гори, стихове бодат...
  • Прекрасно е! След такова пожелание как да не пишем?
  • Стойчо, Лия, Люси, Юри, благодаря ви!
  • Хубав стих 🍀
  • "Захвърлили юздата и самара,
    по млечен път без сбруя и без стреме,
    на пепел изгорете календара,
    пишете, луди мои! Няма време!"
    Да пишем и дишаме свободно, да пълним с творчество гърди, и да не сме подвластни на времето, което покрай нас лети. Забравяме часовници и дати и просто в творческа заря да полетим...Душите ни искрят, свободно творят из нашите човешки дълбини.
    Великолепие е да те изчета с глас, вдишвайки всяка дума, като живот!
  • Надежда,за къде да бързам,за къде?
    Животът през душата ми се точи,
    като премръзнало от зимата поточе...
    И слънцето топли спомени едва преде!
Propuestas
: ??:??