... пишете, луди мои! Няма време!
В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват,
поетите в мечтите си живеят.
Все пишат и не виждат, и не чуват,
С луната плачат, с вятъра се смеят.
И през години нови, или стари,
животът се върти и се повтаря.
В душата на поета сто самари,
товари всеки лист от календара.
Захвърлили юздата и самара,
по млечен път без сбруя и без стреме,
на пепел изгорете календара,
пишете, луди мои! Няма време!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
