Когато вечер самотата си преглъщаш
и любовта на буци ти присяда,
викни ме, аз ще долетя да ми разкажеш,
ще ти изпия болката и ще си тръгна.
Минутите ми стават часове,
когато осъзнавам, че те няма,
забивам поглед в пустото небе,
така изпадам във забрава.
Заспивам трудно, гони ме безсъние,
и вечно ти си ми в главата,
пиши ми, моля те, не ме оставяй,
прелиствам ти насън писмата.
Пиши ми, моля те, не ме оставяй,
чрез теб се чувствам странно жива,
пиши ми мили думи, не преставай,
бъди за мен, любов така красива...
© Неземна Todos los derechos reservados