6.01.2016 г., 7:46

Пиши ми

755 1 6

Когато вечер самотата си преглъщаш
и любовта на буци ти присяда,
викни ме, аз ще долетя да ми разкажеш,
ще ти изпия болката и ще си тръгна.

Минутите ми стават часове,
когато осъзнавам, че те няма,
забивам поглед в пустото небе,
така изпадам във забрава.

Заспивам трудно, гони ме безсъние,
и вечно ти си ми в главата,
пиши ми, моля те,  не ме оставяй,
прелиствам ти насън писмата.

Пиши ми, моля те, не ме оставяй,
чрез теб се чувствам странно жива,
пиши ми мили думи, не преставай,
бъди за мен, любов така красива...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...