Вчера Бо кола подкара,
стана много важен.
Малко нова, малко стара –
някой друг ще каже.
В автокъщата край пътя
дълго я избира
и покупката окъпа
с каса светла бира.
А на сутринта, не щеш ли,
дълго Бо я пали.
Сякаш кестени горещи
от пещта ще вади.
Вие бендиксът и съска
та събра зяпачи –
цяло стадо селски гъски,
воини – апачи.
Един дава му съвети,
клеми друг затяга.
Фаровете й не светят,
ни чистачки бягат.
Но под вик „Айруп” я бутна
входната дружина.
Тя прикиха и припука,
и опуши трима.
Май моторът й запали,
такта взе да брои
и подскокна като хала
та проглуши двора.
Хвана пътя из града ни –
втора употреба.
Като всичките стопани
в столицата с герба.
Въздухът ни замърсява,
вдига децибели.
Тя и цялата държава
киха и се звери.
И на прехода се кръстим
с крачка към Европа,
свили чинно трите пръста –
вятърна посока!
© Иван Христов Todos los derechos reservados