24 feb 2009, 23:15

Писмата

  Poesía
727 0 8
 

Писмата,

които написах

до себе си,

не посмях да изпратя.

Изгорих ги.
Недовършени бяха.

Писмата, които на теб

посветих...

Мастило не стигна.

Мачках листите -

един по един.

След мастилото

оставаха бледи,

прозрачни следи.

От писеца.

Графити от драскане

някакво.

Безсмислици

сякаш че.

Подарих ги

на вятъра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смеш, много си прав, но ...ако приемем, че лист хартия е една своеобразна стена, а и че перото наистина е сухо, не можем ли да приемем версията, че следите, оставени върху листа, са графити?
    Вярно е и другото, че вадехме графита на моливите, и си правехме подобни експерименти. Да , тогава надрасканото с празен пълнител става четливо
  • Забрави ги... - тези неизпратените! Успех!
  • тъжно, но много хубаво !
  • много тъжно...но прекрасно написано...
    с обич, мила Нели.
  • Графити от драскане
    някакво.- графити - като ... стенен графит или като съставна част на молив... и в двата варианта не ми се връзва

    молив- говорим за мастило
    стенен графит - не се връзва с текста

    определно става въпрос за графити като- рисунка ...
    знаеш ли какво видях аз и се обърках ... когато свърши мастилото ... нали остават следи от писеца (както си написала ) и когато минеш с молив отгоре ... и се чете ... нещо такова ... и го потърсих в текста ти ... ама го няма ...

    Писмата,
    които написах
    до себе си,
    не посмях да изпратя- това е готино

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...