24 февр. 2009 г., 23:15

Писмата

719 0 8
 

Писмата,

които написах

до себе си,

не посмях да изпратя.

Изгорих ги.
Недовършени бяха.

Писмата, които на теб

посветих...

Мастило не стигна.

Мачках листите -

един по един.

След мастилото

оставаха бледи,

прозрачни следи.

От писеца.

Графити от драскане

някакво.

Безсмислици

сякаш че.

Подарих ги

на вятъра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смеш, много си прав, но ...ако приемем, че лист хартия е една своеобразна стена, а и че перото наистина е сухо, не можем ли да приемем версията, че следите, оставени върху листа, са графити?
    Вярно е и другото, че вадехме графита на моливите, и си правехме подобни експерименти. Да , тогава надрасканото с празен пълнител става четливо
  • Забрави ги... - тези неизпратените! Успех!
  • тъжно, но много хубаво !
  • много тъжно...но прекрасно написано...
    с обич, мила Нели.
  • Графити от драскане
    някакво.- графити - като ... стенен графит или като съставна част на молив... и в двата варианта не ми се връзва

    молив- говорим за мастило
    стенен графит - не се връзва с текста

    определно става въпрос за графити като- рисунка ...
    знаеш ли какво видях аз и се обърках ... когато свърши мастилото ... нали остават следи от писеца (както си написала ) и когато минеш с молив отгоре ... и се чете ... нещо такова ... и го потърсих в текста ти ... ама го няма ...

    Писмата,
    които написах
    до себе си,
    не посмях да изпратя- това е готино

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...