24.02.2009 г., 23:15

Писмата

725 0 8
 

Писмата,

които написах

до себе си,

не посмях да изпратя.

Изгорих ги.
Недовършени бяха.

Писмата, които на теб

посветих...

Мастило не стигна.

Мачках листите -

един по един.

След мастилото

оставаха бледи,

прозрачни следи.

От писеца.

Графити от драскане

някакво.

Безсмислици

сякаш че.

Подарих ги

на вятъра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смеш, много си прав, но ...ако приемем, че лист хартия е една своеобразна стена, а и че перото наистина е сухо, не можем ли да приемем версията, че следите, оставени върху листа, са графити?
    Вярно е и другото, че вадехме графита на моливите, и си правехме подобни експерименти. Да , тогава надрасканото с празен пълнител става четливо
  • Забрави ги... - тези неизпратените! Успех!
  • тъжно, но много хубаво !
  • много тъжно...но прекрасно написано...
    с обич, мила Нели.
  • Графити от драскане
    някакво.- графити - като ... стенен графит или като съставна част на молив... и в двата варианта не ми се връзва

    молив- говорим за мастило
    стенен графит - не се връзва с текста

    определно става въпрос за графити като- рисунка ...
    знаеш ли какво видях аз и се обърках ... когато свърши мастилото ... нали остават следи от писеца (както си написала ) и когато минеш с молив отгоре ... и се чете ... нещо такова ... и го потърсих в текста ти ... ама го няма ...

    Писмата,
    които написах
    до себе си,
    не посмях да изпратя- това е готино

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...