24.02.2009 г., 23:15 ч.

Писмата 

  Поезия
580 0 8
 

Писмата,

които написах

до себе си,

не посмях да изпратя.

Изгорих ги.
Недовършени бяха.

Писмата, които на теб

посветих...

Мастило не стигна.

Мачках листите -

един по един.

След мастилото

оставаха бледи,

прозрачни следи.

От писеца.

Графити от драскане

някакво.

Безсмислици

сякаш че.

Подарих ги

на вятъра...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смеш, много си прав, но ...ако приемем, че лист хартия е една своеобразна стена, а и че перото наистина е сухо, не можем ли да приемем версията, че следите, оставени върху листа, са графити?
    Вярно е и другото, че вадехме графита на моливите, и си правехме подобни експерименти. Да , тогава надрасканото с празен пълнител става четливо
  • Забрави ги... - тези неизпратените! Успех!
  • тъжно, но много хубаво !
  • много тъжно...но прекрасно написано...
    с обич, мила Нели.
  • Графити от драскане
    някакво.- графити - като ... стенен графит или като съставна част на молив... и в двата варианта не ми се връзва

    молив- говорим за мастило
    стенен графит - не се връзва с текста

    определно става въпрос за графити като- рисунка ...
    знаеш ли какво видях аз и се обърках ... когато свърши мастилото ... нали остават следи от писеца (както си написала ) и когато минеш с молив отгоре ... и се чете ... нещо такова ... и го потърсих в текста ти ... ама го няма ...

    Писмата,
    които написах
    до себе си,
    не посмях да изпратя- това е готино

  • Някои спомени е по-добре да се заличат.
    Поздрави!
  • Изгорени наяве, нека писмата оставят следи и в сърцето ти!
    Дори и болезнени, те ни напомнят, че още сме живи!
    Нелко*!
  • Тъжно е когато се унищожат спомени и следи!
    Нели...!
Предложения
: ??:??