Писмата ти до мен
Писмата ти до мен са капки,
с които поливам цветята в душата си,
за да не загине споменът.
Писмата ти до мен са игли,
в които вдявам конците на опрощението
и съшивам съдраното от теб желание.
Писмата ти до мен са вярата,
убита и възкръснала по редовете им.
… и пръстите, целунали хартията
… и сълзите, зацапали мастилото.
О, колко святи са ми те!
Безбройни нощи вече препокривам
следите от горещите ти длани,
оставени по още парещите листи.
Прогонвам музите,
прегръщам самота –
да бъда с теб, във твоите писма.
Писмата ти до мен са музика,
китарни струни чувам отдалеч.
Писмата ти до мен,
о, аз нещастница!
Не ги изпращаш веч!
© Красиана Милева Todos los derechos reservados