8 mar 2006, 18:09

Писмо

  Poesía
1.9K 0 9
Немога днес писмо да ти напиша,
немога,нещо все издиша.
Думите ми спират
точно на върха
и повече неискат да извират
колкото и да мълча.
Мълчанието знаеш,плаши ги,
когато са сами,но днес
неискат да излизат,
в умът ми някак си,не се побират.
Днес,прости ми
нямам думи за писмо,
само спомени в албуми и
едно увехнало листо.
Листо от споменът за теб,
за есента,за онази тъжна песен,
която пеехме за любовта.
Писмата винаги пристигат късно,
или по вятъра се губят често,
знам ли?!а може би
забравят да ги пуснат.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всичко е направено с едно наум
  • Много хубаво - 6
  • Добре е, но оправи правописните грешки, моля те!
  • Наистина е много хубаво! Браво!
  • "Писмата винаги пристигат късно..."На мене много ми харесва стихотворението без да знам какво си поправяла.Сигурно не е нещо голямо,пък и голямо да е, нали си автор - творец?Така че поздрави много от слънчева Куба.Имаш идеи момиче,давай нанякъде!Най - сърдечно ти благодаря, че прочетох нещо от теб

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...