Писмо
Немога днес писмо да ти напиша,
немога,нещо все издиша.
Думите ми спират
точно на върха
и повече неискат да извират
колкото и да мълча.
Мълчанието знаеш,плаши ги,
когато са сами,но днес
неискат да излизат,
в умът ми някак си,не се побират.
Днес,прости ми
нямам думи за писмо,
само спомени в албуми и
едно увехнало листо.
Листо от споменът за теб,
за есента,за онази тъжна песен,
която пеехме за любовта.
Писмата винаги пристигат късно,
или по вятъра се губят често,
знам ли?!а може би
забравят да ги пуснат.
немога,нещо все издиша.
Думите ми спират
точно на върха
и повече неискат да извират
колкото и да мълча.
Мълчанието знаеш,плаши ги,
когато са сами,но днес
неискат да излизат,
в умът ми някак си,не се побират.
Днес,прости ми
нямам думи за писмо,
само спомени в албуми и
едно увехнало листо.
Листо от споменът за теб,
за есента,за онази тъжна песен,
която пеехме за любовта.
Писмата винаги пристигат късно,
или по вятъра се губят често,
знам ли?!а може би
забравят да ги пуснат.
© Нана All rights reserved.
