Писмо

Когато старостта

с костеливи пръсти посегне

младостта да посребри,

даже тогава ще си спомням за тебе...

Още ще скита отчаяно

                         дива печал – 

ти си тръгна и... беше самотно,

и заплувах в тъмнината, сама...

Ще се втурва насън любовта ми

                                       неистова,

ще те викам в нощи безсънни,

ще се питам за края на дните

и за тоя ад

във сърцата ни скръбни.

Тъжно ще бъде...

и тъжно ще гледат очите ни

от снимките във вехтия албум...

Как ще свърши всичко – 

                                       не зная,

но ще легнем пречистени

в оная безжизнена вечност,

белязала голямата стара любов –

толкова цветна и земна,

нереална и истинска.

Знай, приятелю –

няма край любовта!

Свършване няма, любов! Свършване няма!...