4.05.2017 г., 1:10

Писмо

1.3K 1 1

Когато старостта

с костеливи пръсти посегне

младостта да посребри,

даже тогава ще си спомням за тебе...

Още ще скита отчаяно

                         дива печал – 

ти си тръгна и... беше самотно,

и заплувах в тъмнината, сама...

Ще се втурва насън любовта ми

                                       неистова,

ще те викам в нощи безсънни,

ще се питам за края на дните

и за тоя ад

във сърцата ни скръбни.

Тъжно ще бъде...

и тъжно ще гледат очите ни

от снимките във вехтия албум...

Как ще свърши всичко – 

                                       не зная,

но ще легнем пречистени

в оная безжизнена вечност,

белязала голямата стара любов –

толкова цветна и земна,

нереална и истинска.

Знай, приятелю –

няма край любовта!

Свършване няма, любов! Свършване няма!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Печал и незабрава!През чувства и спомени вървим,но любовта остава в покой незрим!😘

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....