28 oct 2004, 18:37

Писмо

  Poesía
1.1K 0 1
Трудно е да кажеш всичко в очите,
особено когато думите болят.
Затова по-добре е тези криви букви
да ти говорят вместо мен.
Обикнах те, това не крия,
но сега не ми е по-добре
Сега се сблъсквам със суровата реалност
и разбирам, че не си за мен.
Виждам тъгата в очите ти
и безразличието ти към мен,
зная че за теб не знача нищо,
с мен... без мен - все тая е, нали?
Твоето сърце принадлежи на друга
и аз не мога нищичко да променя,
мога единствено да се опитам да забравя
и някакси сълзите си да спра!
Едва ли ще ми бъде лесно
и едва ли скоро ще се усмеля
да вярвам пак във любовта.
За втори път така обичам
и за втори път живота ми се подигра,
с усмивка нагла ми напомни,
че щастие не съществува по света.!!!

2000г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...