28 oct 2004, 18:37

Писмо

  Poesía
1.1K 0 1
Трудно е да кажеш всичко в очите,
особено когато думите болят.
Затова по-добре е тези криви букви
да ти говорят вместо мен.
Обикнах те, това не крия,
но сега не ми е по-добре
Сега се сблъсквам със суровата реалност
и разбирам, че не си за мен.
Виждам тъгата в очите ти
и безразличието ти към мен,
зная че за теб не знача нищо,
с мен... без мен - все тая е, нали?
Твоето сърце принадлежи на друга
и аз не мога нищичко да променя,
мога единствено да се опитам да забравя
и някакси сълзите си да спра!
Едва ли ще ми бъде лесно
и едва ли скоро ще се усмеля
да вярвам пак във любовта.
За втори път така обичам
и за втори път живота ми се подигра,
с усмивка нагла ми напомни,
че щастие не съществува по света.!!!

2000г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....