28.10.2004 г., 18:37

Писмо

1.1K 0 1
Трудно е да кажеш всичко в очите,
особено когато думите болят.
Затова по-добре е тези криви букви
да ти говорят вместо мен.
Обикнах те, това не крия,
но сега не ми е по-добре
Сега се сблъсквам със суровата реалност
и разбирам, че не си за мен.
Виждам тъгата в очите ти
и безразличието ти към мен,
зная че за теб не знача нищо,
с мен... без мен - все тая е, нали?
Твоето сърце принадлежи на друга
и аз не мога нищичко да променя,
мога единствено да се опитам да забравя
и някакси сълзите си да спра!
Едва ли ще ми бъде лесно
и едва ли скоро ще се усмеля
да вярвам пак във любовта.
За втори път така обичам
и за втори път живота ми се подигра,
с усмивка нагла ми напомни,
че щастие не съществува по света.!!!

2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...