Реших да напиша писмо,
да ти разкажа в него за мен...
Ще бъде кратко и само едно,
ще го свършиш за по-малко от ден...

Помислих, че ще ти е интересно,
да знаеш как е животът тук...
Сега ще ти кажа - не е лесно,
но с усмивка живея на гадостите напук...!

Сама съм почти постоянно,
но справям се, как ли?! - не знам...
Мисля за теб непрестанно,
и ми е мъчно, че и ти като мен ще си сам...

Далеч съм от свойта родина,
забравена вече от всички, уви...
И няма близък до мене роднина,
така ще е още много, нали?!...

Но ти не се натъжавай,
че и с теб ще се случи така...
Отивай, бори се, успявай,
натрий им на всички носа :]

Е, аз ще спирам с писмото си вече,
че стана късно, а и сигурно ти доскуча...
Само успех ти желая, човече,
и помни - никога не навеждай глава!!!