10 янв. 2010 г., 10:55

Писмо

554 0 0

Реших да напиша писмо,
да ти разкажа в него за мен...
Ще бъде кратко и само едно,
ще го свършиш за по-малко от ден...

Помислих, че ще ти е интересно,
да знаеш как е животът тук...
Сега ще ти кажа - не е лесно,
но с усмивка живея на гадостите напук...!

Сама съм почти постоянно,
но справям се, как ли?! - не знам...
Мисля за теб непрестанно,
и ми е мъчно, че и ти като мен ще си сам...

Далеч съм от свойта родина,
забравена вече от всички, уви...
И няма близък до мене роднина,
така ще е още много, нали?!...

Но ти не се натъжавай,
че и с теб ще се случи така...
Отивай, бори се, успявай,
натрий им на всички носа :]

Е, аз ще спирам с писмото си вече,
че стана късно, а и сигурно ти доскуча...
Само успех ти желая, човече,
и помни - никога не навеждай глава!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...