10.01.2010 г., 10:55

Писмо

551 0 0

Реших да напиша писмо,
да ти разкажа в него за мен...
Ще бъде кратко и само едно,
ще го свършиш за по-малко от ден...

Помислих, че ще ти е интересно,
да знаеш как е животът тук...
Сега ще ти кажа - не е лесно,
но с усмивка живея на гадостите напук...!

Сама съм почти постоянно,
но справям се, как ли?! - не знам...
Мисля за теб непрестанно,
и ми е мъчно, че и ти като мен ще си сам...

Далеч съм от свойта родина,
забравена вече от всички, уви...
И няма близък до мене роднина,
така ще е още много, нали?!...

Но ти не се натъжавай,
че и с теб ще се случи така...
Отивай, бори се, успявай,
натрий им на всички носа :]

Е, аз ще спирам с писмото си вече,
че стана късно, а и сигурно ти доскуча...
Само успех ти желая, човече,
и помни - никога не навеждай глава!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...