20 jul 2012, 21:48

Писмо без адрес

1.2K 0 3

Писмо без адрес

 

Няма вече писма да ти пиша,

няма ти да ми сваляш звезди,

оглупяла след тебе да тичам,

ти смутен да извръщаш глава!

 

Да ми казваш - "Зает съм отново"

но след час, но след два или три

ще се видим" (ако е възможно!?)

и цветя ще ми купиш дори.

 

Ще завием по тъмната улица,

дето никога не сме били,

и пияни от кичести люляци,

все така ще вървим, ще вървим...

 

Докогато на теб е възможно,

докогато не ти позвънят!

И да криеш - гласът разтревожен

във слушалката колко крещи!

 

Уморих се да ходя по тъмно,

уморих се от всяка лъжа,

да очаквам неземното чудо

да се случи със нас! Затова

 

ще си тръгна! Адреса написах

в синевата на твойте очи.

И сърцето ти щом ме поиска -

ти ела и ме намери!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...