Писмо без адрес
Писмо без адрес
Няма вече писма да ти пиша,
няма ти да ми сваляш звезди,
оглупяла след тебе да тичам,
ти смутен да извръщаш глава!
Да ми казваш - "Зает съм отново"
но след час, но след два или три
ще се видим" (ако е възможно!?)
и цветя ще ми купиш дори.
Ще завием по тъмната улица,
дето никога не сме били,
и пияни от кичести люляци,
все така ще вървим, ще вървим...
Докогато на теб е възможно,
докогато не ти позвънят!
И да криеш - гласът разтревожен
във слушалката колко крещи!
Уморих се да ходя по тъмно,
уморих се от всяка лъжа,
да очаквам неземното чудо
да се случи със нас! Затова
ще си тръгна! Адреса написах
в синевата на твойте очи.
И сърцето ти щом ме поиска -
ти ела и ме намери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Ив Всички права запазени
