23 jun 2011, 22:36

Писмо до Ачето

  Poesía » Otra
611 0 7

 

ПИСМО ДО АЧЕТО

 

                                                                     (Дано някога ме разбереш...)

 

Не ми харесва, когато ме лъжат.

Просто защото ми става по-тъжно...

Сегашните ви трикове са ми излишни.

При мене всичко вече е предишно.

Как се люби, как се режат вени –

това са режисьорски евтини проблеми.

Но ми се вгорчава често хлябът,

незамесен от вълшебните ръце на баба ти...

И протестират най-последните ми клетки

срещу мощните ви мегабити.

Аз се радвам на всяка надежда насреща

и на всяка от сърцето родена усмивка.

 

Така стоят за радост или за жалост нещата,

малко камъче, което обърна колата на душата ми.

 

дядо

23 юни 2011г.

01:35ч

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...