23 jun 2011, 22:36

Писмо до Ачето

  Poesía » Otra
619 0 7

 

ПИСМО ДО АЧЕТО

 

                                                                     (Дано някога ме разбереш...)

 

Не ми харесва, когато ме лъжат.

Просто защото ми става по-тъжно...

Сегашните ви трикове са ми излишни.

При мене всичко вече е предишно.

Как се люби, как се режат вени –

това са режисьорски евтини проблеми.

Но ми се вгорчава често хлябът,

незамесен от вълшебните ръце на баба ти...

И протестират най-последните ми клетки

срещу мощните ви мегабити.

Аз се радвам на всяка надежда насреща

и на всяка от сърцето родена усмивка.

 

Така стоят за радост или за жалост нещата,

малко камъче, което обърна колата на душата ми.

 

дядо

23 юни 2011г.

01:35ч

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...