Писмо до Ачето
ПИСМО ДО АЧЕТО
(Дано някога ме разбереш...)
Не ми харесва, когато ме лъжат.
Просто защото ми става по-тъжно...
Сегашните ви трикове са ми излишни.
При мене всичко вече е предишно.
Как се люби, как се режат вени –
това са режисьорски евтини проблеми.
Но ми се вгорчава често хлябът,
незамесен от вълшебните ръце на баба ти...
И протестират най-последните ми клетки
срещу мощните ви мегабити.
Аз се радвам на всяка надежда насреща
и на всяка от сърцето родена усмивка.
Така стоят за радост или за жалост нещата,
малко камъче, което обърна колата на душата ми.
дядо
23 юни 2011г.
01:35ч
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
