Jun 23, 2011, 10:36 PM

Писмо до Ачето

  Poetry » Other
610 0 7

 

ПИСМО ДО АЧЕТО

 

                                                                     (Дано някога ме разбереш...)

 

Не ми харесва, когато ме лъжат.

Просто защото ми става по-тъжно...

Сегашните ви трикове са ми излишни.

При мене всичко вече е предишно.

Как се люби, как се режат вени –

това са режисьорски евтини проблеми.

Но ми се вгорчава често хлябът,

незамесен от вълшебните ръце на баба ти...

И протестират най-последните ми клетки

срещу мощните ви мегабити.

Аз се радвам на всяка надежда насреща

и на всяка от сърцето родена усмивка.

 

Така стоят за радост или за жалост нещата,

малко камъче, което обърна колата на душата ми.

 

дядо

23 юни 2011г.

01:35ч

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...