11 oct 2020, 7:48

Писмо до Апостола

  Poesía » Civil
597 1 3

                                             Днес, Брате,

                                             реших да ти пиша,

                                             че атмосферата е нажежена,

                                             вече не се диша

                                             в милата наша,

                                             наранена Родина,

                                             непрепозната от някои,

                                             оплюта от мнозина.

                     

                                             Прости ми,

                                             че те призовавам пак

                                             да бъдеш съдник,

                                             да дадеш знак

                                             във времето на кой

                                             да гласувам доверие,

                                             да не попадна на копой

                                             пред нечие дверие.

                       

                                             Ти искаше горещо

                                             свята република,

                                             за управленец султан

                                             сложи забрана,

                                             от двеста партии

                                             днес за власт

                                             драпат денонощно

                                             двеста султана.

                                             Всеки сложил знаме,

                                             твоят лик

                                             и се бие в гърдите,

                                             че е несменяем, че е велик.

                     

                                             Ех, братко, къде си сега

                                             да изгониш тия хиени,

                                             обсебени от властта,

                                             виещи като сирени.

                                             Да удариш шамар,

                                             като на оня предател,

                                             бил той млад,

                                             или вече стар

                                             и да посочиш им вратата,

                                             както него изгони,

                                             щото искат само права,

                                             забравили задължения

                                             и всички закони.

                           

                                             Пиша ти сега

                                             това писмо,

                                             защото протестите

                                             ще станат сто

                                             на тръгналото стадо

                                             от вакли овчици,

                                             подкарано с лъжи

                                             от трима чичовци,

                                             сложили отпред

                                             за водач Рогуша,

                                             известна на всички

                                             предана послуша.

             

                                             Пиша ти писмото,

                                             че доматите, яйцата

                                             не достигат до градините,

                                             училищата, до децата,

                                             щото стадото,

                                             след всяка манифестация,

                                             с тях по сградите

                                             прави декорация.

                  

                                             С митинги, декларации, протести

                                             борят се уж за демокрация,

                                             без да питат в Родината

                                             съгласна ли е цялата нация!

                   

                                             Апостоле, пред бесилото

                                             погледна небесата,

                                             натам с надежда

                                             отправи си молбата...

                                             Отправям и аз молба

                                             към тебе, мили Боже,

                                             дай разум на безумците

                                             да настане мир,

                                             ако може,

                                             че с тая резолюция

                                             по - голям срам

                                             да берем пред Европа

                                             досега незнам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никола, не се стягай, говорим. Правя чудесна разлика между за, над, под, зад, в и във.
    Името е емблематично и, в какъвто и вариант да се упомене, предполага или дори теоретично гарантира една идея по-висока художествена стойност от редовите опела за родината. Мое мнение е. А и го написах от добра душа и с абсолютно благородни подбуди. Не ми се сърди. Знам, че не съм "драга", но ако се замислиш малко....
  • Драга, Ирина, написаното е писмо до Апостола, до него, а не за него. Благодаря ти, че си взела отношение по написаното!
  • Ох, хора....
    Най-хубавото стихотворение, писано въобще за Ботев или Левски е това, което Ботев е написал за Левски. Та, изхождайки дори и само от това, аз лично не бих се осмелила.
    И още нещо, което съм забелязала, а именно, че патосът в подобни творби е такъв опасен и тънък лед, че подвежда авторите да влизат навътре, а читателя напротив, да остане вън. Общо взето много неприятно явление, което може да бъде избегнато, но това също си е до можене.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...