11.10.2020 г., 7:48

Писмо до Апостола

596 1 3

                                             Днес, Брате,

                                             реших да ти пиша,

                                             че атмосферата е нажежена,

                                             вече не се диша

                                             в милата наша,

                                             наранена Родина,

                                             непрепозната от някои,

                                             оплюта от мнозина.

                     

                                             Прости ми,

                                             че те призовавам пак

                                             да бъдеш съдник,

                                             да дадеш знак

                                             във времето на кой

                                             да гласувам доверие,

                                             да не попадна на копой

                                             пред нечие дверие.

                       

                                             Ти искаше горещо

                                             свята република,

                                             за управленец султан

                                             сложи забрана,

                                             от двеста партии

                                             днес за власт

                                             драпат денонощно

                                             двеста султана.

                                             Всеки сложил знаме,

                                             твоят лик

                                             и се бие в гърдите,

                                             че е несменяем, че е велик.

                     

                                             Ех, братко, къде си сега

                                             да изгониш тия хиени,

                                             обсебени от властта,

                                             виещи като сирени.

                                             Да удариш шамар,

                                             като на оня предател,

                                             бил той млад,

                                             или вече стар

                                             и да посочиш им вратата,

                                             както него изгони,

                                             щото искат само права,

                                             забравили задължения

                                             и всички закони.

                           

                                             Пиша ти сега

                                             това писмо,

                                             защото протестите

                                             ще станат сто

                                             на тръгналото стадо

                                             от вакли овчици,

                                             подкарано с лъжи

                                             от трима чичовци,

                                             сложили отпред

                                             за водач Рогуша,

                                             известна на всички

                                             предана послуша.

             

                                             Пиша ти писмото,

                                             че доматите, яйцата

                                             не достигат до градините,

                                             училищата, до децата,

                                             щото стадото,

                                             след всяка манифестация,

                                             с тях по сградите

                                             прави декорация.

                  

                                             С митинги, декларации, протести

                                             борят се уж за демокрация,

                                             без да питат в Родината

                                             съгласна ли е цялата нация!

                   

                                             Апостоле, пред бесилото

                                             погледна небесата,

                                             натам с надежда

                                             отправи си молбата...

                                             Отправям и аз молба

                                             към тебе, мили Боже,

                                             дай разум на безумците

                                             да настане мир,

                                             ако може,

                                             че с тая резолюция

                                             по - голям срам

                                             да берем пред Европа

                                             досега незнам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никола, не се стягай, говорим. Правя чудесна разлика между за, над, под, зад, в и във.
    Името е емблематично и, в какъвто и вариант да се упомене, предполага или дори теоретично гарантира една идея по-висока художествена стойност от редовите опела за родината. Мое мнение е. А и го написах от добра душа и с абсолютно благородни подбуди. Не ми се сърди. Знам, че не съм "драга", но ако се замислиш малко....
  • Драга, Ирина, написаното е писмо до Апостола, до него, а не за него. Благодаря ти, че си взела отношение по написаното!
  • Ох, хора....
    Най-хубавото стихотворение, писано въобще за Ботев или Левски е това, което Ботев е написал за Левски. Та, изхождайки дори и само от това, аз лично не бих се осмелила.
    И още нещо, което съм забелязала, а именно, че патосът в подобни творби е такъв опасен и тънък лед, че подвежда авторите да влизат навътре, а читателя напротив, да остане вън. Общо взето много неприятно явление, което може да бъде избегнато, но това също си е до можене.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...