Днес, Брате,
реших да ти пиша,
че атмосферата е нажежена,
вече не се диша
в милата наша,
наранена Родина,
непрепозната от някои,
оплюта от мнозина.
Прости ми,
че те призовавам пак
да бъдеш съдник,
да дадеш знак
във времето на кой
да гласувам доверие,
да не попадна на копой
пред нечие дверие.
Ти искаше горещо
свята република,
за управленец султан
сложи забрана,
от двеста партии
днес за власт
драпат денонощно
двеста султана.
Всеки сложил знаме,
твоят лик
и се бие в гърдите,
че е несменяем, че е велик.
Ех, братко, къде си сега
да изгониш тия хиени,
обсебени от властта,
виещи като сирени.
Да удариш шамар,
като на оня предател,
бил той млад,
или вече стар
и да посочиш им вратата,
както него изгони,
щото искат само права,
забравили задължения
и всички закони.
Пиша ти сега
това писмо,
защото протестите
ще станат сто
на тръгналото стадо
от вакли овчици,
подкарано с лъжи
от трима чичовци,
сложили отпред
за водач Рогуша,
известна на всички
предана послуша.
Пиша ти писмото,
че доматите, яйцата
не достигат до градините,
училищата, до децата,
щото стадото,
след всяка манифестация,
с тях по сградите
прави декорация.
С митинги, декларации, протести
борят се уж за демокрация,
без да питат в Родината
съгласна ли е цялата нация!
Апостоле, пред бесилото
погледна небесата,
натам с надежда
отправи си молбата...
Отправям и аз молба
към тебе, мили Боже,
дай разум на безумците
да настане мир,
ако може,
че с тая резолюция
по - голям срам
да берем пред Европа
досега незнам!
© Никола Яндов Всички права запазени
Името е емблематично и, в какъвто и вариант да се упомене, предполага или дори теоретично гарантира една идея по-висока художествена стойност от редовите опела за родината. Мое мнение е. А и го написах от добра душа и с абсолютно благородни подбуди. Не ми се сърди. Знам, че не съм "драга", но ако се замислиш малко....