25 ene 2012, 14:02

Писмо до България

  Poesía » Otra
614 0 1

Здравей България,

Ти си нашата родина,
всички за теб милеем.
Макар че прокуди ни в чужбина
и далеч от теб в мъка живеем.
В родината останаха: турци, цигани и власи,
много политици и всички сиромаси.
От далече гледаме, тъгуваме и се смеем,
но какво се случва, не можем да проумеем.
Новоизлюпени политици, безброй депутати
вдигат бутици, строят дворци и палати.
Чува се ропот, възникват дискусии и дебати,
възможно ли е това с българските заплати?
Народът страда, изнемогва и тъне в мизерия,
докато политици и мутри строят империя.
Правят се демонстрации, народът роптае,
единственно системата продължава да нехае.
Излизат закони, параграфи, петиции,
правят се разни невъзможни коалиции.
И като по стари български традиции,
народът плаща за чужди амбиции.
Коалиция - комунист, турчин и цар -
български продукт за европейския пазар.
Всичко ни е писнало и ни е дошло до гуша,
няма вече кой да вярва и кой да слуша.
Защо да плащат обикновенните “пешки”
за “царските и офицерските” грешки?!
Омръзнаха ни лъжите и празните обещания,
време е някой да плати за собствените си деяния.
                 Здравей България,
    ти си нашата родина,

но не мога с лека ръка да подмина
и да гледам как в тоя земен Рай
виещи хиени се бият за лъвски пай.
Здравей, България, ние те обичаме
и дори далеч от теб, не се отричаме.
Но не прогонвай своите деца,
скоро ще останеш и без техните сърца.
Макар че точно тежката носталгия
не ни оставя да изпаднем в летаргия.
Дано всички тези неща не са химери,
дано българинът своя път да намери.
И ти, Българийо, не ни отнемай тази надежда,
че не всичко е облечено в призрачна одежда.

    Tеодор Т. Николов

    22.07.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...