25 янв. 2012 г., 14:02

Писмо до България

613 0 1

Здравей България,

Ти си нашата родина,
всички за теб милеем.
Макар че прокуди ни в чужбина
и далеч от теб в мъка живеем.
В родината останаха: турци, цигани и власи,
много политици и всички сиромаси.
От далече гледаме, тъгуваме и се смеем,
но какво се случва, не можем да проумеем.
Новоизлюпени политици, безброй депутати
вдигат бутици, строят дворци и палати.
Чува се ропот, възникват дискусии и дебати,
възможно ли е това с българските заплати?
Народът страда, изнемогва и тъне в мизерия,
докато политици и мутри строят империя.
Правят се демонстрации, народът роптае,
единственно системата продължава да нехае.
Излизат закони, параграфи, петиции,
правят се разни невъзможни коалиции.
И като по стари български традиции,
народът плаща за чужди амбиции.
Коалиция - комунист, турчин и цар -
български продукт за европейския пазар.
Всичко ни е писнало и ни е дошло до гуша,
няма вече кой да вярва и кой да слуша.
Защо да плащат обикновенните “пешки”
за “царските и офицерските” грешки?!
Омръзнаха ни лъжите и празните обещания,
време е някой да плати за собствените си деяния.
                 Здравей България,
    ти си нашата родина,

но не мога с лека ръка да подмина
и да гледам как в тоя земен Рай
виещи хиени се бият за лъвски пай.
Здравей, България, ние те обичаме
и дори далеч от теб, не се отричаме.
Но не прогонвай своите деца,
скоро ще останеш и без техните сърца.
Макар че точно тежката носталгия
не ни оставя да изпаднем в летаргия.
Дано всички тези неща не са химери,
дано българинът своя път да намери.
И ти, Българийо, не ни отнемай тази надежда,
че не всичко е облечено в призрачна одежда.

    Tеодор Т. Николов

    22.07.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...