Писмо до България

Здравей България,

Ти си нашата родина,
всички за теб милеем.
Макар че прокуди ни в чужбина
и далеч от теб в мъка живеем.
В родината останаха: турци, цигани и власи,
много политици и всички сиромаси.
От далече гледаме, тъгуваме и се смеем,
но какво се случва, не можем да проумеем.
Новоизлюпени политици, безброй депутати
вдигат бутици, строят дворци и палати.
Чува се ропот, възникват дискусии и дебати,
възможно ли е това с българските заплати?
Народът страда, изнемогва и тъне в мизерия,
докато политици и мутри строят империя.
Правят се демонстрации, народът роптае,
единственно системата продължава да нехае.
Излизат закони, параграфи, петиции,
правят се разни невъзможни коалиции.
И като по стари български традиции,
народът плаща за чужди амбиции.
Коалиция - комунист, турчин и цар -
български продукт за европейския пазар.
Всичко ни е писнало и ни е дошло до гуша,
няма вече кой да вярва и кой да слуша.
Защо да плащат обикновенните “пешки”
за “царските и офицерските” грешки?!
Омръзнаха ни лъжите и празните обещания,
време е някой да плати за собствените си деяния.
                 Здравей България,
    ти си нашата родина,

но не мога с лека ръка да подмина
и да гледам как в тоя земен Рай
виещи хиени се бият за лъвски пай.
Здравей, България, ние те обичаме
и дори далеч от теб, не се отричаме.
Но не прогонвай своите деца,
скоро ще останеш и без техните сърца.
Макар че точно тежката носталгия
не ни оставя да изпаднем в летаргия.
Дано всички тези неща не са химери,
дано българинът своя път да намери.
И ти, Българийо, не ни отнемай тази надежда,
че не всичко е облечено в призрачна одежда.

    Tеодор Т. Николов

    22.07.2011