12 dic 2007, 20:49

Писмо до Дядо Коледа

  Poesía
5.9K 0 25
 

 

Стиска бялата ръчица

черен, островръх молив.

Ниже букви в броеница,

върху белия, изгладен лист:

 

 

Мили Дядо, аз съм Мими.

Вече пиша и чета,

и те моля, донеси ни,

много твои чудеса.

 

Донеси на Ленка кукла,

с черна рокля на цветя.

Тя е толкова послушна,

обичлива и добра.

 

Донеси на Иво багер -

много иска да строи.

Със констуктора си ляга,

има толкова мечти.

 

Донеси на Петьо маратонки -

той желае все да тича,

бързо топката да гони,

и на футболист прилича.

 

Нинка пък обича да рисува -

донеси й блокче и боички.

Искам тя да е щастлива,

със своите слънца и птички.

 

Аз подаръци не искам.

За друго днес ще те помоля:

Да дарява ме с усмивка,

и да бъде само моя.

Да е хубава и нежна,

с дълги, лъскави коси,

Моля ти се, Мили Дядо,

Майчица ми донеси.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вечно актуално писмо...
    Поздрав за емоционалното стихотворение, Дидо!
  • Нямам думи! Такъв покъртителен завършек! Да ти се насълзят очите.
  • Има много такива писма до дядо Коледа в сърцата на много деца.Прекланям се пред идеята ти, чрез твоя стих те да бъдат чути.Всички знаем че подаръците правим ние на децата.Повярвайте ми,можете да донесете този подарък мечтан.Това щастие ще бъде и ваше.Мен дядо Коледа донесе на едно дете.Чудесата можем да правим и ние.Още веднъж поклон пред това писмо.
  • Нямам думи!!!!
  • !!!БРАВО!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...