Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими.
Вече пиша и чета,
и те моля, донеси ни,
много твои чудеса.
Донеси на Ленка кукла,
с черна рокля на цветя.
Тя е толкова послушна,
обичлива и добра.
Донеси на Иво багер -
много иска да строи.
Със констуктора си ляга,
има толкова мечти.
Донеси на Петьо маратонки -
той желае все да тича,
бързо топката да гони,
и на футболист прилича.
Нинка пък обича да рисува -
донеси й блокче и боички.
Искам тя да е щастлива,
със своите слънца и птички.
Аз подаръци не искам.
За друго днес ще те помоля:
Да дарява ме с усмивка,
и да бъде само моя.
Да е хубава и нежна,
с дълги, лъскави коси,
Моля ти се, Мили Дядо,
Майчица ми донеси.
© Деян Димитров All rights reserved.
Поздрав за емоционалното стихотворение, Дидо!