Във къщи стана, дядо, много лошо!

Тук всички болни са - и  братчето ми Гошо.

Той кашля, плаче в своето креватче,

и вика мама, мойто малко братче.

Но много, много болна е и мама.

Да му помогне мама сили няма.

Сега очакваме линейка да я вземе,

а тя не идва и не идва много време.

Завчера, баба в болницата влезе

и чух  как казват - няма да излезе.

И тате болен е, не толкова обаче.

Затваря се в килерчето и плаче.

Пък аз съм здрава, дядо, не съм болна,

но аз за всичко, всичко, съм виновна.

Децата носят вируса във къщи

Това го каза доктор - и се смръщи.

Виновна съм и много ми е мъчно

На столче съм до мама. Неотлъчно.

Но мама вече никак не ме чува.

Навярно да ме стресне се преструва.

Ти дядо, обикаляй ги децата,

но не пълни с играчките торбата.

С лекарство напълнете я с джуджетата. 

И разнеси го бързо по планетата.

Сега ще трябва да избягам във гората.

Във мен е вирусът, във мене е бедата.

Така гадината ще отнеса далеко

и мама ще задиша - леко, леко ….

Под някое дръвченце ще се скрия.

Аз знам, че ти и там ще ме откриеш.

Вземи по пътя, моля те, тояга.

Цапни ме здраво - гадът ще избяга.

Побързай дядо, много се страхувам,

че сякаш спя и страшен сън сънувам.

Не знам как болните от грипа да спася.

Но пък по Коледа се случват чудеса !?!

Послепис:

Във къщи нямаме елхичка.

Прости. Забравихме за нея - всички.

Прегръщам те с любов: Величка