22.12.2020 г., 14:50  

Писмо до Дядо Коледа - 3 😥

815 3 2

Във къщи стана, дядо, много лошо!

Тук всички болни са - и  братчето ми Гошо.

Той кашля, плаче в своето креватче,

и вика мама, мойто малко братче.

 

Но много, много болна е и мама.

Да му помогне мама сили няма.

Сега очакваме линейка да я вземе,

а тя не идва и не идва много време.

 

Завчера, баба в болницата влезе

и чух  как казват - няма да излезе.

И тате болен е, не толкова обаче.

Затваря се в килерчето и плаче.

 

Пък аз съм здрава, дядо, не съм болна,

но аз за всичко, всичко, съм виновна.

Децата носят вируса във къщи

Това го каза доктор - и се смръщи.

 

Виновна съм и много ми е мъчно

На столче съм до мама. Неотлъчно.

Но мама вече никак не ме чува.

Навярно да ме стресне се преструва.

 

Ти дядо, обикаляй ги децата,

но не пълни с играчките торбата.

С лекарство напълнете я с джуджетата. 

И разнеси го бързо по планетата.

 

Сега ще трябва да избягам във гората.

Във мен е вирусът, във мене е бедата.

Така гадината ще отнеса далеко

и мама ще задиша - леко, леко ….

 

Под някое дръвченце ще се скрия.

Аз знам, че ти и там ще ме откриеш.

Вземи по пътя, моля те, тояга.

Цапни ме здраво - гадът ще избяга.

 

Побързай дядо, много се страхувам,

че сякаш спя и страшен сън сънувам.

Не знам как болните от грипа да спася.

Но пък по Коледа се случват чудеса !?!


 

Послепис:

 

Във къщи нямаме елхичка.

Прости. Забравихме за нея - всички.

 

Прегръщам те с любов: Величка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...