Във къщи стана, дядо, много лошо!
Тук всички болни са - и братчето ми Гошо.
Той кашля, плаче в своето креватче,
и вика мама, мойто малко братче.
Но много, много болна е и мама.
Да му помогне мама сили няма.
Сега очакваме линейка да я вземе,
а тя не идва и не идва много време.
Завчера, баба в болницата влезе
и чух как казват - няма да излезе.
И тате болен е, не толкова обаче.
Затваря се в килерчето и плаче.
Пък аз съм здрава, дядо, не съм болна,
но аз за всичко, всичко, съм виновна.
Децата носят вируса във къщи
Това го каза доктор - и се смръщи.
Виновна съм и много ми е мъчно
На столче съм до мама. Неотлъчно.
Но мама вече никак не ме чува.
Навярно да ме стресне се преструва.
Ти дядо, обикаляй ги децата,
но не пълни с играчките торбата.
С лекарство напълнете я с джуджетата.
И разнеси го бързо по планетата.
Сега ще трябва да избягам във гората.
Във мен е вирусът, във мене е бедата.
Така гадината ще отнеса далеко
и мама ще задиша - леко, леко ….
Под някое дръвченце ще се скрия.
Аз знам, че ти и там ще ме откриеш.
Вземи по пътя, моля те, тояга.
Цапни ме здраво - гадът ще избяга.
Побързай дядо, много се страхувам,
че сякаш спя и страшен сън сънувам.
Не знам как болните от грипа да спася.
Но пък по Коледа се случват чудеса !?!
Послепис:
Във къщи нямаме елхичка.
Прости. Забравихме за нея - всички.
Прегръщам те с любов: Величка
© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени