13 dic 2010, 22:21

Писмо до дядо Коледа - III място на Четвърти Коледен Творчески Фестивал

  Poesía » Otra
5.1K 3 69

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА

       Мили Дядо Коледа, здравей!
       Пише ти писмо един подарък,
       който във чувала ти живей
       от години като тъжен залък.

       Винаги на грешния адрес
       аз надежди и сърце разплисквах.
       Моля те, не ме оставяй днес
       пак в чувала с надпис:"До поискване".

       Намери един комин за мен
       с дъх на обич. И пусни ме бързо!
       Нека на рождественския ден
       аз душа за Него да развържа.

       Знам, че ме е търсил дълго Той
       и, макар че е грешил адреса,
       вярва, че дори във зимен вой,
       ще открие своята принцеса.

       Ще целуне устните без страх,
       ще се сгуша в погледа му жарък...
       Искам да забравя аз, че бях
       никому ненужна... Твой: Подарък

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поднесе ми приятна изненада, същински подарък! Благодаря ти, Силви!💕
  • Завладяващо е, Мари!
    Поздравления!
  • Десет години назад си се върнала, Цветенце! Това колкото ме изненада, толкова ме и зарадва! Благодаря ти!🌹🍀🌹
  • Просълзи ме това твое стихотворение, Мари!
    Колко хубаво би било, ако всяко влюбено сърце е подарък за друго обичащо и любовта им бъде споделена през най-светлите празници, когато стават чудеса! Дано ничия обич не остава самотна “До поискване”! Поздравявам те!❤️
  • Върнал си се на това мое старо писмо до Дядо Коледа и ми припомни изживения фурор с него! Нито едно друго мое стихотворение не ми е донесло подобно признание, а сега ти благодаря, че отново извика в мен същите чувства след като прочетох коментарите на откровенци, оставени под текста. Сполай ти за добрите думи!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...